Витоша · над София

Един ден пеша до покрива на града

Тръгваш от каменната река, минаваш през смърчова гора и излизаш на открито плато, където вятърът мирише на мащерка. Три-четири часа по-късно си на Черни връх и София е под краката ти.

2290 мЧерни връх
≈ 10 кмв едната посока
3–4 чнагоре, с почивки

Рисунка: залез над хребетите на Витоша, пътека се вие нагоре към върха, отпред дървена табела и камъни

1400метра

Защо точно този маршрут

Витоша има десетки пътеки, но тази ни е любима, защото за един ден показва почти всичко, което планината може: каменната река на Златните мостове, тиха иглолистна гора, поляни с боровинки и накрая голото било с широк поглед до Рила и Пирин в ясни дни.

Не е технически трудна. Няма въжета, няма катерене, няма опасни ръбове. Трудното е само едно — денивелацията от около 900 метра, която краката усещат на връщане. Ако ходите редовно из парковете на София, ще се справите спокойно.

Пишем този сайт, защото всеки път някой приятел ни пита „откъде се тръгва, има ли вода, колко е студено горе?“. Сега просто изпращаме линк.

Рисунка: Златните мостове — огромни заоблени камъни, които се спускат като река между смърчовете — Златните мостове — каменната река, под която се чува водата.

1700метра

За кого е подходящ

За хора с нормална кондиция, които могат да вървят пет-шест часа с почивки. Ходили сме с деца на десет години, с кучета и с приятели, които дотогава не бяха стъпвали в планина. Ключът е да тръгнете рано и да не бързате.

Ако искате по-кратък вариант, започнете от Алеко — оттам до върха е около час и половина до два. Описваме и двата варианта на страницата Маршрутът.

В раницата

поне литър и половина вода на човек
яке срещу вятър, дори през юли
шапка, слънчеви очила, крем
сандвичи и нещо сладко за върха
зареден телефон и челна лампа

Рисунка: дървена табела с три стрелки — към Черни връх, Златните мостове и Алеко, с червено-бяла маркировка на стълба — Табелите по пътя показват часове, не километри.

2290метра

Горе, на Черни връх

Върхът не е остър, а широк заоблен купол с метеорологична станция и малка хижа, където понякога има чай. В ясно утро виждате цялата Софийска котловина, Стара планина на север, а на юг — назъбените силуети на Рила. Вятърът тук е почти постоянен, затова слоевете дрехи не са излишни.

Обичаме да сядаме на завет зад камъните, да ядем и да броим кварталите долу. После се връщаме по същия път или слизаме към Алеко и хващаме автобуса — подробности има в Как да стигнем.

Пътеката с числа

Ориентировъчни стойности за варианта през Златните мостове при нормално темпо и сухо време.

≈ 900 мизкачване

6–7 чобщо с връщането

2хижи по пътя

червенаосновна маркировка

май–окт.най-приятен сезон

112при беда

Пролет

Когато снегът се оттегля

През април и май по платото още има преспи, а пътеката на места е кална. Затова пък поляните се покриват с минзухари, а реките са пълни. Вземете гамаши и не тръгвайте към върха, ако долу е топло, но горе виси облак — времето там се сменя бързо.

Рисунка: каменна чешма в гората, от чучура тече вода, до нея синя бутилка

Лято

Боровинки и следобедни бури

Юли и август са най-лесни за ходене, но след обяд често се трупат облаци и гърми. Правилото ни: на върха до 12–13 часа, после надолу. По пътя край пътеката има боровинки — берете малко и само за себе си.

Есен

Най-ясните дни

Септември и октомври ни дават най-далечната видимост. Гората долу пожълтява, въздухът е студен и чист. Дните са по-къси — тръгвайте до девет сутринта и носете лампа.

Рисунка: облаци и мълния над Черни връх, вятърът развява червено-бяло флагче

Зима

Само с опит и подходяща екипировка

През зимата маршрутът е съвсем различна планина. Платото става бяла пустош, видимостта изчезва за минути, а лятната маркировка е под снега — ориентирайте се по високите зимни стълбове. Ако нямате опит, котки и прогноза, по-добре изберете разходка около Златните мостове и чай в хижата. Повече за времето — на страницата Хижи, вода и време.

„Планината не бяга. Ако днес е облачно, върхът ще е там и следващата събота.“ — стар съвет от хижаря, който всички помним